Стела Семерджиева, психолог: Паник атаката активира биологичния механизъм „бий се“ или „бягай“
неделя, 27 януари 2019


Стела Семерджиева, психолог: Паник атаката активира биологичния механизъм „бий се“ или „бягай“



Психологът Стела Семерджиева в интервю за Радио „Фокус“-Бургас.


Фокус: Г-жо Семерджиева, какво представляват паник атаките, каква е разлика им с тревожността и доколко тревожно е днес обществото?


Стела Семерджиева: Трeвожността е неизменна част от нашия живот, тя е естествена, нормална, дори бих казала, че ни е необходима в опредeлени ситуации. Тя може да развие например критичното ни мислене. Разбира се е необходимо е да бъде в едни здравословни граници. Всеки ден ние преживяваме много ситуации на стрес и естествено реагираме с тревожност. При паник атаките обаче наблюдаваме едно внезапно и остро безпокойство на силен страх. Това, което се случва е активирането на един биологичен механизъм, който е наречен „бий се“ или „бягай“. Той представлява реакция на тялото срещу някаква заплаха. Когато това се случи настъпва силна паника, която е съпроводена с различни телесни симптоми. Такива могат да бъдат сърцебиене, усещане за задушаване, силно потене, гадене, стомашен дискомфорт, изтръпване на крайниците и преживяване на човека, че ще умре или, че ще полудее. Възможно е да има само някои от изброените симптоми, а не всичките в съвкупност. И съответно това ще бъде необходимо, за да дефинираме дали става въпрос за ограничен или за истински пристъп на паника. Смисълът на този биологичен механизъм е да мобилизира огромно количество енергия в тялото, за да може да се случи една адекватна реакция при някаква непосредствена заплаха за живота ни. За да стане по-ясно ще дам един пример на д-р Борн. Представете си, че карате кола и минавате през ж.п. прелез и точно, когато вече сте върху релсите тя изгасва и виждате отсреща движещ се към вас влак, а той застрашително приближава. Тогава е напълно нормално да усетим прилив на адреналин, чувство на страх и този вътрешен импулс, който всъщност ни помага да избегнем тази ситуация, за да се спасим. В тялото ще започнат да се случват множество реакции, като се ускорява пулса, учестява се дишането, стягат се мускулите и това е необходимо, за да се осигури оцеляването на човек. Именно този прилив на кръв към мускулите ни помага всъщност да побегнем и цялата енергия на тялото е концентрирана към това бягство. Почти всеки един човек може да си спомни поне за една ситуация в живота, в която е имал някаква подобна реакция, която всъщност го е спасила. Когато обаче се случи една подобна ситуация, в която няма такива животозастрашаващи фактори, идващи отвън, тогава умът започва да търси причината някъде вътре в човека и започва да си казва, че щом толкова зле се чувствам, а наоколо няма нищо, което да ме застрашава, то сигурно нещо в мен не е наред. От което започва и едно такова катастрофално интерпретиране на симптомите – задушавам се, не мога да дишам, означава, че полудявам или получавам инфаркт. Другият симптом може да бъде изтръпване на крайниците, имайки чувството, че може да припадне всеки един момент. И така за всеки един от телесните симптоми човек би могъл нещо да си внуши. И поставени всички тези симптоми съвкупно, човек може да си каже губя контрол, полудявам. И когато започне да мисли по този начин, той още повече засилва тези симптоми, увеличава това преживяване на страх и влиза в един омагьосан кръг. Тук е важно да се знае, че паник атаката не може да доведе до инфаркт или до полудяване, но е добре да бъде направена консултация с лекар, който да изключи наличието на някакво друго заболяване. Паник атаките могат да се превърнат в паническо разстройство. За паническо разстройство говорим тогава, когато те започват да ни пречат на всекидневното функциониране и се налага да се лишим от много неща, от нормалния си ритъм на живот, за да се избягваме ситуации, които могат да предизвикат паника.


Фокус:
Увеличава ли се тази тенденция?


Стела Семерджиева: Аз лично не съм запозната с такова изследване, не разполагам с такава статистика и не бих могла да го твърдя. Затова е необходимо да бъде изследван някакъв по-преден период, за да може да бъде направена съпоставка и да можем да твърдим, че има увеличение на това състояние. Съвсем субективното ми мнение е по-скоро, че сега повече и по-свободно се говори за този проблем и е възможно това да създава усещане у хората, че има едно увеличаване на паник атаките. Но паник атаки е имало и преди, това не е нещо ново.


Фокус:
Какви са причините за появата на паник атаки, когато няма нещо застрашаващо от вън, както обяснихте с примера – няма “влак” срещу нас?


Стела Семерджиева: Психичните причини за паник атаките следва да се търсят много индивидуално в живота на конкретния човек. Принципно могат да се търсят в невъзможността на човек успешно да прилага в поведението си тези два биологични механизма – „бий се“ или „бягай“. Което означава да може да се заявява здраво и съответно да може осъзнато, да бяга, да отстъпва, когато това е необходимо. Да се заявява здраво означава да може да казва категорично „не“ или категорично „да“, да знае какво иска и съответно да може да си го поиска. Да може осъзнато да отстъпва означава например, да можеш да помолиш, да се извиниш, да признаеш грешката си и, да приемеш спокойно една позиция на слабост, когато си слаб. Това разбира се много често е трудно в съвременното ни общество. Често тази позиция на слабост е тълкувана като унижение. Но тук не говорим за конкретния момент на паник атака, а принципно за живота на човек, когато тези поведенчески модели са били блокирани, поради някаква причина било то възпитателна, морална или някаква друга. Това положение започва да генерира едно огромно количество на енергия в човека, която се трупа. И се получава нещо като „тенджерата под налягане“. В един момент тялото започва да върши това, което през поведението ние не сме успели. Това е много общо казано, разбира се може да има множество отключващи фактори за паник атаките. Такива биха могли да бъдат страх от промяна, която в момента се случва при човека, лична загуба, преживян стрес по-рано и др.


Фокус: Могат ли паник атаките да се лекуват с лекарства?


Стела Семерджиева: Медикаментозното лечение и медикаментите, които са изписани от лекар, са необходими при много тежки прояви на психическо разстройство. Такива, които са съпроводени с ежедневни пристъпи, които не позволяват, както казах, нормалното функциониране на човека. Но лекарствата могат само да облекчат симптомите. Психологическите методи са тези, които дават възможност на човека да изследва дълбоките причини за това състояние и да открие поведенческите модели, които така да се каже го саботират и отключват това състояние.


Фокус: Как може да се справи човек с паник атаките?


Стела Семерджиева: Използват се комбинирани методи, които служат за справяне с това състояние като различни видове релаксации, дихателни практики, прогресивна мускулна релаксация и десенсибилизация, което означава стимулиране или привикване към някой телесен симптом на паника в една по-защитена среда, когато човек е малко по-спокоен. Използват се и различни визуализации. Освен практикуването на тези техники е необходимо паралелно с това човек малко по-малко да започне с помощта на психолог да търси дълбоките и нерешени проблеми, които са вътре в него, тези, които са някъде там захвърлени или така да се каже „заметени под килима“, тези които е забравил и очаква да се разрешат от само себе си , т.е. необходимо е едно дълбоко вглеждане и цялостно пренареждане отвътре.

Деница ДИМИТРОВА


Стела Семерджиева, психолог: Малките постижения – горивото, което ни движи към успеха
събота, 5 януари 2019





Стела Семерджиева, психолог: Малките постижения – горивото, което ни движи към успеха





Радио „Фокус“-Бургас разговаря с психолога Стела Семерджиева за очакванията ни от новата година и как да ги сбъднем.


Фокус: По Коледа и Нова година получихме многобройни пожелания, те бяха отправени към нас от близки и познати по най-различен начин – като съобщения в социални мрежи, коледни картички, дори и като късмети в новогодишната баница. Какво можем да направим, за да ги сбъднем?


Стела Семерджиева: Ако всички тези новогодишни пожелания останат в нас само като една мечта или желание, която ние пасивно очакваме да се сбъдне, да се случи от само себе си, то шансът е минимален. Разбира се, прекрасно е човек да мечтае, но, за да постигне желаното, е необходимо да го превърне в цел.


Фокус: Как може да се случи това на практика, да превърнем мечтите си в цел?


Стела Семерджиева: Би могло да се започне с конкретизиране, като си поставяме конкретна цел. Често се случва хората да не знаят какво точно искат да се случи в живота им, а ако не си наясно какво искаш, то няма как да го постигнеш. Има разлика в това да желая да съм успешна или да са ми пожелали успех, от това да имам идея какво за мен е да съм успешен и какво за мен е да имам успех. Например, да съм успешен за мен конкретно може да означава да завърша образованието през си тази година. Тогава вече съм наясно какво е успех за мен през тази година и реално бих могла да го постигна, т.е. да можем в началото да си представим края. Не само края като факт, а да се опитаме да преживеем събитието, емоционално, да го усетим с тялото си, да завибрираме на честотата на успешния резултат и ето мечтата се е превърнала в цел. Но и това не е достатъчно…


Фокус: А какво друго е необходимо?


Стела Семерджиева: Да извървим пътя до целта си, да действаме чрез съзнателни усилия. На този етап следва да правим конкретни стъпки. Стъпките представляват малките задачи, които трябва да решим по пътя към целта. Ако се върнем на примера със завършването на образованието, то стъпките по този път биха били подготовка и успешно полагане на всички изпити, за да стигнем до финала. Понякога препъни камъни по пътя се оказва липсата на сила и воля, за да преминем през всички трудности и изпитания. През тях можем да минем, преодолявайки ги, с ясното съзнание за това, което искаме да постигнем накрая, онова, което вече сме си представили. Тогава ще видим смисъл в пътя и ще сме щастливи и мотивирани, за да го извървим. Можем да преживеем удовлетворение от всяка малка крачка. Като всеки успех и това ни е нужно като гориво, което да ни движи през целия път.


Фокус: Понякога често правим и грешни крачки, объркваме се по пътя. Какво мислите за това?


Стела Семерджиева: Наричаме грешки нашите избори, които са довели до последствия, които не искаме да преживеем, те обаче са необходима част от пътя. Ако сме осъзнати, ще умеем да ги видим, да си ги признаем, защото иначе рискуваме да се самозаблуждаваме и да се оправдаваме пред себе си и пред другите, вместо да видим на какво ни учат те. Когато разберем на какво ни е научила грешката, тя се превръща в полезен опит. Грешка може да се окаже единствено нежеланието ни да видим грешките и да ги интегрираме като опит.


Фокус: Какво още може да ни помогне?


Стела Семерджиева: Изготвянето на конкретна програма с фиксирани в нея действия и срокове за всяка една задача. А най-добре би било да си изготвим програма и периодично да проверяваме докъде сме стигнали и да се поздравяваме за свършеното до момента. Това възпитава у нас и отговорност и ни помага да осъзнаем, че животът ни не е резултат от действията на други хора и обстоятелства, а от собствения ни избор.
Деница ДИМИТРОВА



Архив
МайЮниЮлиАвгуст
СептемвриОктомвриНоемвриДекември
ЯнуариФевруариМартАприл
МайЮниЮлиАвгуст
СептемвриОктомвриНоемвриДекември
ЯнуариФевруариМартАприл
МайЮниЮлиАвгуст
СептемвриОктомвриНоемвриДекември
Message