Един човек бил много богат, имал семейство, много приятели. Случило се обаче така, че загубил парите си. Приятелите му изчезнали, жена му го напуснала, децата спрели да контактуват с него… Целият му живот се сринал...
Накрая, подбуден от отчаянието, той решил да се обеси и да сложи край на живота си. С последните си пари тръгнал към магазина да си купи въже. В магазина продавачът го попитал:
- За какво ти е това въже, човече?
- Много мъка срещнах, много тежък живот ме налегна, загубих парите си,
жена ми ме напусна, решил съм да се беся. Вече няма за какво да живея.
Продавачът се подсмихнал, дал му въжето, а с него една бележка и му казал:
- Прочети бележката като се прибереш у вас, преди да се обесиш.
Тръгнал си човекът, прибрал се, затегнал примката, опънал въжето, качил се на стола и точно да се пусне, се сетил за бележката. Извадил я от джоба си и прочел „Няма да е все така и това ще мине“…
Помислил малко човекът и малка надежда се зародила у него. Махнал въжето от врата си.
Минало време, малко по-малко човекът започнал пак да се замогва, започнал да работи, спечелил пари, намерил път към децата си. Решил да даде угощение в чест на това, че отново живее добре. Поканил целия град, дошъл и магазинерът. Той стоял кротко на една маса и наблюдавал.
Отишъл при него домакинът и му казал:
– Благодаря ти добри човече. Ти ми спаси живота с онази бележка. Сега отново съм богат, изградих нова връзка с децата си, намерих си нови приятели, друга жена, и животът ми има смисъл. Кажи какво да направя, за да ти се отблагодаря?
Магазинерът го погледнал, поклатил глава и казал:
– Ти май скоро не си чел онази бележка, която някога ти дадох...
Източник: http://www.economy.bg
И това ще мине
...В тази притча е въплътен принципът на ритмичността, описан още в древният сборник от основните херметични учения, ”Кабалион”. Той гласи: ”Всичко тече, навън и навътре. Всяко нещо си има свои приливи и отливи. Движението на махалото се проявява във всяко нещо, като движението наляво е равно на движението надясно. Така ритъмът се уравновесява”.
На този принцип е подчинено всичко в нашия Свят, можем да видим неговото проявление върху всичко около нас. Едно отмерено движение напред и назад, между двата полюса, които съществуват в съзвучие с принципа на полярността. На всяко действие съответства и едно противодействие, всяко изкачване, е свързано и с едно слизане, след всяко вдишване, следва и едно издишване. Принципът на ритъма ни показва махалото на живота, където полюсите последователно се сменят, като махалото отива ту в ляво, ту в дясно и колкото по на ляво се отклонява, толкова по на дясно се връща.
Ако нещо в настоящия миг ви гневи, разстройва или ви кара да се чувствате безсилни, въпреки, че сте направили всичко по силите си, за да го промените, то приемете без съпротива случващото се. Да приемем обстоятелствата, когато не можем да ги променим, означава да кажем “да” на себе си, на този миг от съществуването ни, да сме в хармония с реалността на живота. И това ще мине...
Стела
На този принцип е подчинено всичко в нашия Свят, можем да видим неговото проявление върху всичко около нас. Едно отмерено движение напред и назад, между двата полюса, които съществуват в съзвучие с принципа на полярността. На всяко действие съответства и едно противодействие, всяко изкачване, е свързано и с едно слизане, след всяко вдишване, следва и едно издишване. Принципът на ритъма ни показва махалото на живота, където полюсите последователно се сменят, като махалото отива ту в ляво, ту в дясно и колкото по на ляво се отклонява, толкова по на дясно се връща.
Ако нещо в настоящия миг ви гневи, разстройва или ви кара да се чувствате безсилни, въпреки, че сте направили всичко по силите си, за да го промените, то приемете без съпротива случващото се. Да приемем обстоятелствата, когато не можем да ги променим, означава да кажем “да” на себе си, на този миг от съществуването ни, да сме в хармония с реалността на живота. И това ще мине...
Стела
